За лозаризма

За лозаризма

Blog Article

Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта. Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година, разказват пред Агрозона специалисти от Института по лозарство и винарство в Плевен.

Онлайн медийна платформа, посветена на селското стопанство и хранителната индустрия в България

Кирил Вътев: Имаме голям сив сектор, който се оставя, защото е полезен за изборите

Лозарството, независимо от превратностите в развитието на земеделието в България,  винаги е бил един рентабилен подотрасъл на селското стопанство. Тази значимост във времето се дължи предимно на спецификата и особеностите в производството и преработката на грозде, свързани с историята, религията, традициите, законодателството, географското местоположение и почвено-климатичните условия на страната и региона, както и на диетичните и лечебни качества на гроздето и виното.

Меморандуми и соработки Меморандум за соработка ФЗНХ-Харвест Кооператив Меморандум за соработка со Универзитетот Гајзенхајм Меморандум за соработка-ФЗНХ-МЖСПП Меморандум за соработка-Јапонија Меморандум за соработка ФЗНХ-МЗШВ Меморандум за соработка ФЗНХ-Моја Фарма Образование и земјоделство Договор за основање на асоцијација на факултети Меморандум-Општина Кисела Вода Меморандум-Општина Гази Баба Корисни линкови  

От лекциите и упражненията по овощарство студентите получават необходимите знания за овощарството като подотрасъл на растениевъдството, което осигурява относително голям дял от общата продукция в отрасъла.

Климатичните промени и ефектите върху земеделието в Добруджа

Развојот на лозарството кај нас може да се подели на два периода: период пред појава на филоксерата и период по филоксерата. Во првиот период лозите се одгледувале на сопствен корен, со нискостеблени системи и без конструкција. Во овој период најзастапени биле сортите: станушина, беглерка, охридско бело, охридско црно, лисичина, пловдина и др.

Одделението за лозарство работи на постојана интродукција и колекционирање на автохотните, регионалните и интернационални сорти винова лоза и ги проучува нивните агробиолошки и технолошки својства во различни лозарски реони со цел да се подобри сортиментот во државата.

Во овој лозарство период воведени се и сортите кои се застапени до денес, како: вранец, каберне совињон, мерло, бургундец црн, рајнски ризлинг, италијански ризлинг, шардоне, темјаника и многу други.

Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. При равнинен обаче се развива по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество. От друга страна, засаждането по хълмове е практика още от дълбока древност и се препоръчва, защото гроздето на такъв терен е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно. По хълмовете лозята се огрява по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия.

“Климатичните промени засягат не само производството ни, но и променят манталитета в лозарския сектор”, заяви Ева Плазас, енолог във “Виларнау”.

Системата полива САМО в корените и не се влия от ветровито време;

През последните години в България все по-често се наблюдава трайна тенденция на затопляне на климата в сравнение с предишни периоди, както и увеличаване честотата на екстремните климатични явления.